Светулка в края на лятото
Прибирам се на светло във душата си.
(Учтивост ли е да броят сълзите ти?)
Светулката след лятната си паша
във себе си поиска да е скрита.
Разбра, че Светлината е утопия,
в която вярват Господ и наивните.
И заваля небето, чуло вопъла
на смелостта, останала без бивните.
Прибирам се на светло във душата си.
Когато тръгвах, сърчицето светеше.
Препъвам се във въздуха уплашен.
Зазидан ли е входът? Тука беше!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
