pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17027
22.08.2017 г., 13:39 ч.

Светулка в края на лятото 

  Поезия » Философска
583 2 7

Прибирам се на светло във душата си.

(Учтивост ли е да броят сълзите ти?)

Светулката след лятната си паша

във себе си поиска да е скрита.

 

Разбра, че  Светлината е утопия,

в която вярват Господ и наивните.

И заваля небето, чуло вопъла

на смелостта, останала без бивните.

 

Прибирам се на светло във душата си.

Когато тръгвах, сърчицето светеше.

Препъвам се във въздуха уплашен.

Зазидан ли е входът? Тука беше!!!

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Все още има живи светулки и светлина в коментари като твоя, които ме правят щастлива след всяко споделяне!
    Нека никой не зазижда пътя към твоята светлина, Доче!
  • На лятото последните светулки
    пътуват към последната си спирка.
    Следите от прощалните целувки
    в небето подредила е пастирката.
    Вратата към небето е невидима
    (небето е на музите убежище)
    Там цяла зима те ще пишат стихове,
    а ключът към небето е в сърцето ти....

    Благодаря че се докоснах до поезията ти.
  • Мария, благодаря ти за тези топли думи 🐝🐝
  • Благодаря, че носиш сетивност, с която ми даваш такава оценка, Вики!
  • Чудно!
  • Силве, вече знам, че носиш светулкова душа. И може би трудно ще повярваш, но много хора не я разбират... На комплиментите ти отговарям с реверанс!
  • Комплименти!
Предложения
: ??:??