Aug 22, 2017, 1:39 PM
Светулка в края на лятото
Прибирам се на светло във душата си.
(Учтивост ли е да броят сълзите ти?)
Светулката след лятната си паша
във себе си поиска да е скрита.
Разбра, че Светлината е утопия,
в която вярват Господ и наивните.
И заваля небето, чуло вопъла
на смелостта, останала без бивните.
Прибирам се на светло във душата си.
Когато тръгвах, сърчицето светеше.
Препъвам се във въздуха уплашен.
Зазидан ли е входът? Тука беше!!!
© Мария Панайотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
На лятото последните светулки
пътуват към последната си спирка.
Следите от прощалните целувки
в небето подредила е пастирката.
Вратата към небето е невидима
(небето е на музите убежище)
Там цяла зима те ще пишат стихове,
а ключът към небето е в сърцето ти....
Благодаря че се докоснах до поезията ти. -
Мария, благодаря ти за тези топли думи🐝🐝
-
Благодаря, че носиш сетивност, с която ми даваш такава оценка, Вики!
-
Чудно!
-
Силве, вече знам, че носиш светулкова душа. И може би трудно ще повярваш, но много хора не я разбират... На комплиментите ти отговарям с реверанс!
-
Комплименти!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Нека никой не зазижда пътя към твоята светлина, Доче!