Когато слънцето умира,
когато небето премине
през нощната багра на синьото,
тогава светулки целуват
цветята.
Когато луната премижва
сънливо,
когато за първи път
от теб си отидох,
светулките нежно трептяха...
в цветята.
Те, нощни предвесници
на светлината,
еднички посрещаха топлото утро...
тогава, когато
за първи път от теб си отидох.
© Jivka Koleva Все права защищены