Светулки
Когато слънцето умира,
когато небето премине
през нощната багра на синьото,
тогава светулки целуват
цветята.
Когато луната премижва
сънливо,
когато за първи път
от теб си отидох,
светулките нежно трептяха...
в цветята.
Те, нощни предвесници
на светлината,
еднички посрещаха топлото утро...
тогава, когато
за първи път от теб си отидох.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jivka Koleva Всички права запазени
