Taso (Тасо)
31 168
30 янв. 2013 г., 14:58  

Светулки 

  Поэзия » Другая
1201 0 10

 

Стопи се от жегата, хладината на утрото.
Небето е болно - око на сбогуване, удавено в плиткото.
Рисува с облаци, тънки пътеки за никъде
и мечтае за дъжд, мокър вятър и палто от дъга.
Като вик е звучна тъгата ми - ааааааааааааaaaaa...!
В една безкрайна поредица   ..............................
разбираеми единствено за сърцето. И е дълга...
Умножен с числото на Греъм номер на телефон,
от който очаквам да чуя гласа ти.
Имат ли памет предметите?
Помнят ли цветята и птиците с кои имена те наричах?
Разпадам се на тънки ивици страх...
Забравям как звучеше гласа ти.
Как топлят ръцете ти. Как ухае косата ти.
Как ме болеше от твоето нямане, вече забравям.
Разнищен от нищото, дали още съм нечие "всичко"?
Звездите засукват дълги нишки
от тъмно лилавата прежда на твоята липса
и ми се иска да заспивам, като птиците
скрил глава под крилото си.
Само лятото и светулките още те помнят.
Долитат при мен - неонови сърчица
и вместо теб изписват в тихото тъмно:
"Обичам те...! Обичам те, Тасо!..."

 

 

 

 

 

© Тасо Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Небето е болно - око на сбогуване, удавено в плиткото.
    Рисува с облаци, тънки пътеки за никъде
    и мечтае за дъжд, мокър вятър и палто от дъга."

    Удоволствие е да прочета такава поезия!!!
  • липсите наши болят
    нежност и рани
    светулките помнят
    слова неизречени
    топли длани
    копнеж
    лято лилаво..
    харесах! благодаря!
  • С благодарност за вички!
    Прегръщам ВИ!
  • Прекрасно обичане!
  • "Имат ли памет предметите?
    Помнят ли цветята и птиците...?"Кой знае?...
    Светулките и само, който е обичал
    истински, не могат да забравят.
    "Светулките-неоновите малки сърчица" ще
    продължат да рисуват пътечка към твоето
    пълно с любов сърце и прекрасните твои стихове, Поете!
    "Събири" се, не се страхувай! Ти носиш любов
    за двама. Никога няма да бъдеш сам,
    защото Бог те е дарил с талант и щедра,красива душа...
    Имаш и нас, които те четем и разбираме,слушаме и изживяваме с теб твоето "очакване".
    Поздрави, сърдечни!
  • "...лилавата прежда на твоята липса"

    Много нежност има в поезията ти.
  • Една светулка в полунощ на устните ти спря....
    Какво ли ти прошепна? Или пък само искаше да те целуне.....?
    Не тъгувай Тасо!
    Знаеш ли? Женските светулки са безкрили. Допълзяват до някоя тревичка или лист и светят само когато искат да привлекат мъжкия.С неонови сърчица...
  • При теб дори тъгата носи уют,Тасо!
    Прочитът не е просто удоволствие,той е изживяване...
    Поздравления!
  • Красиво метафорично!
    Много ми хареса, Наско!
  • Искрено ...
Предложения
: ??:??