30.01.2013 г., 14:58 ч.  

Светулки 

  Поезия » Друга
1293 0 10
Стопи се от жегата, хладината на утрото.
Небето е болно - око на сбогуване, удавено в плиткото.
Рисува с облаци, тънки пътеки за никъде
и мечтае за дъжд, мокър вятър и палто от дъга.
Като вик е звучна тъгата ми - ааааааааааааaaaaa...!
В една безкрайна поредица ..............................
разбираеми единствено за сърцето. И е дълга...
Умножен с числото на Греъм номер на телефон,
от който очаквам да чуя гласа ти.
Имат ли памет предметите?
Помнят ли цветята и птиците с кои имена те наричах?
Разпадам се на тънки ивици страх... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тасо Всички права запазени

Предложения
: ??:??