Светът...

 

Светът...

 

Светът се е побъркал –

тотално „превъртял“...

(Отново май „накъркан“,

или́ – не изтрезнял!...)

 

Бандит ли е – подкрепя

го за приятел драг.

А своите поети –

третира като враг.

 

И ето че: залитва

в „модерни“ времена́ –

към Дявола молитва

мълви на колена́...

 

В космични дестинации

измерено: е млад

Светът ни, но с „овации“ –

от Времето назад...

 

Така по подразбиране

дори е остарял –

в екраните се взираме,

където се е сврял...

 

В екраните общува

с нас дигитално днес,

ала това му струва:

Човешкият финес!...

 

И в мъртвите екрани

(тъй много делови́!)

остават не разбрани:

и страсти, и съдби...

 

Дори е амбициран

Светът ни в таен час –

да може да зомбира

човешкото във нас.

 

Граничи той с безумие,

без нежни сетива,

във но́щи с пълнолуние...

... И мрачно е това.

 

Остават неразбрани

„инстинктите за плод“:

жените – „мъжкарани“,

мъжете – с „нежен код“...

 

Навярно от Епохата

Светът ни обладан –

върти се в суматохата

ѝ...

.... Все  недоразбран!...

 

Дали́ той паралелен

избрал е днес брега,

където да живеем

в „обратен“ Свят сега?...

 

А между „двата свята“

(възможно през портал)

щом минем „Необята“:

и Бог не би ни спрял...

 

Но днес защо неи́стово

абсурдно се стреми

Светът ни към измислени

в Пространството земи́?!...

 

Към Космоса наднича,

с неразбираем плам –

Планети търси „ничии“

да се пресели там...

 

Надмогнал гравитацията

звездите го влекат,

космична навигация

към тях му сочи път.

 

Но на ръба застанал

той взрян в Безкрайността

и гледайки екраните

върви към Пропастта...

 

Понеже властно мамят

далечните звезди

и „звездната му памет“

натрапливо твърди,

 

а без да знае точно

Светът ни вярва сам,

че Всичко е започнало

в Началото от там

 

Какво ли по-прекрасно

очаква той от тях,

че го привлича властно

Космическият прах?...

 

... А може и да има

(и всеки би приел!)

Действителност незрима

в абсурден паралел,

 

но колкото и прелестна,

дори и с Нова страст –

ще бъде неизвестна

и чужда тя за нас...

 

А в нашата, свещената

Земя е станал вещ

Светът ни – във Системата

тотална за грабеж...

 

... и Времето, в което

безпаметно руши́́

Земята ни – е взето

от нашите Души́!...

 

В кроежите безумни

за Нови светове́,

успял е да придума

дори и Богове́...

 

И се надява спешно

във Цифровия век

да създаде успешно –

Изкуствен интелект...

 

А той ще е с претенция,

едва ли не на Бог!...

Но в пристъп на деменция –

„изкуствено“ жесток!...

 

Животът на Земята

в хроничен махмурлук:

започвайки с децата –

уни́щожи́л би тук!...

 

А свят от как светува

след „Оня първи“ век,

Животът съществува:

и с Бог, и със Човек...

 

Светът се е побъркал –

абсурдно променен:

не вярва вече в щъркели

от секса изкусе́н.

 

Дори се е изхи́трил

и като стар бохем,

днес бебета „ин ви́тро“

си прави без проблем...

 

... След време ще финтира

и „старият“ ни секс –

и „3-D“ ще принтира

той „Новият“ човек...

 

Не осъзнава ри́ска

по който е поел

Светът ни днес и иска

живот във паралел,

 

но там ще са излишни

Човешките неща –

киборгите ще дишат

дори и без душа...

 

Епилог:

...но ако има нейде знаков

горе (във Безкрая) Бог,

или́ Космичен разум ня́какъв –

той нека му даде урок,

та и преди да стане късно

Светът прозре  във самота:

че корените щом прекъсне –

 без шанс ще е през Вечността!...

 

29.09.2019.