29.09.2019 г., 13:13

Светът...

660 2 1

 

Светът...

 

Светът се е побъркал –

тотално „превъртял“...

(Отново май „накъркан“,

или́ не изтрезнял!...)

 

Бандит ли е – подкрепя

го за приятел драг.

А своите поети –

третира като враг.

 

И ето че: залитва

в „модерни“ времена́ –

към Дявола молитва

мълви на колена́...

 

В космични дестинации

измерено: е млад

Светът ни, но с „овации“ –

от Времето назад...

 

Така по подразбиране

дори е остарял

в екраните се взираме,

където се е сврял...

 

В екраните общува

с нас дигитално днес,

ала това му струва:

Човешкият финес!...

 

И в мъртвите екрани

(тъй много делови́!)

остават не разбрани:

и страсти, и съдби...

 

Дори е амбициран

Светът ни в таен час –

да може да зомбира

човешкото във нас.

 

Граничи той с безумие,

без нежни сетива,

във но́щи с пълнолуние...

... И мрачно е това.

 

Остават неразбрани

„инстинктите за плод“:

жените – „мъжкарани“,

мъжете – с „нежен код“...

 

Навярно от Епохата

Светът ни обладан

върти се в суматохата

ѝ...

.... Все  недоразбран!...

 

Дали́ той паралелен

избрал е днес брега,

където да живеем

в „обратен“ Свят сега?...

 

А между „двата свята

(възможно през портал)

щом минем „Необята“:

и Бог не би ни спрял...

 

Но днес защо неи́стово

абсурдно се стреми

Светът ни към измислени

в Пространството земи́?!...

 

Към Космоса наднича,

с неразбираем плам

Планети търси „ничии“

да се пресели там...

 

Надмогнал гравитацията

звездите го влекат,

космична навигация

към тях му сочи път.

 

Но на ръба застанал

той взрян в Безкрайността

и гледайки екраните

върви към Пропастта...

 

Понеже властно мамят

далечните звезди

и „звездната му памет

натрапливо твърди,

 

а без да знае точно

Светът ни вярва сам,

че Всичко е започнало

в Началото от там

 

Какво ли по-прекрасно

очаква той от тях,

че го привлича властно

Космическият прах?...

 

... А може и да има

(и всеки би приел!)

Действителност незрима

в абсурден паралел,

 

но колкото и прелестна,

дори и с Нова страст

ще бъде неизвестна

и чужда тя за нас...

 

А в нашата, свещената

Земя е станал вещ

Светът ни – във Системата

тотална за грабеж...

 

... и Времето, в което

безпаметно руши́́

Земята ни – е взето

от нашите Души́!...

 

В кроежите безумни

за Нови светове́,

успял е да придума

дори и Богове́...

 

И се надява спешно

във Цифровия век

да създаде успешно

Изкуствен интелект...

 

А той ще е с претенция,

едва ли не на Бог!...

Но в пристъп на деменция

изкуствено“ жесток!...

 

Животът на Земята

в хроничен махмурлук:

започвайки с децата –

уни́щожи́л би тук!...

 

А свят от как светува

след „Оня първи“ век,

Животът съществува:

и с Бог, и със Човек...

 

Светът се е побъркал –

абсурдно променен:

не вярва вече в щъркели

от секса изкусе́н.

 

Дори се е изхи́трил

и като стар бохем,

днес бебета „ин ви́тро

си прави без проблем...

 

... След време ще финтира

и „старият“ ни секс

и „3-D“ ще принтира

той „Новият“ човек...

 

Не осъзнава ри́ска

по който е поел

Светът ни днес и иска

живот във паралел,

 

но там ще са излишни

Човешките неща –

киборгите ще дишат

дори и без душа...

 

Епилог:

...но ако има нейде знаков

горе (във Безкрая) Бог,

или́ Космичен разум ня́какъв –

той нека му даде урок,

та и преди да стане късно

Светът прозре  във самота:

че корените щом прекъсне –

 без шанс ще е през Вечността!...

 

29.09.2019.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...