21 июл. 2023 г., 21:07

Светът на Аз-а

617 1 2

Не бих говорила дори минута,

ако не съм била под гнусната ѝ власт.

Властта на днешната култура прословута

за малко смляла ме във алчната си паст.

 

Култура учеща сърцето ми на обич,

учителите – хора не познали Любовта.

Уроците оформени в безформеното лоби,

в което Аз-а господарства от върха.

 

В този свят във Любовта отсъства Истина,

а в Истината не присъства Любовта.

Свободата със свобода изчистена

и всичко в името на толерантността.

 

Сега познавам Истината, Любовта и Свободата,

красиво вплетени в едно живеят в мен.

Разбирам, колко много съм богата,

животът ми в Христос стартира променен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Твоите думи са истинско насърчение за мен. Благодаря, Явор.
  • Изключително силно стихотворение. Като всичките други твои творби.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...