Светът ни отдели се…
Композитори сме на живота,
поети сме на чувствата си,
и ние изписваме съдбата си,
точно както и тя изписва нас.
И във всеки миг я изрисуваме,
безкрайността съединила ни.
И само ние очертаваме пътя си,
единия в обятията на другия.
И светът ни отдели се мигом
отдели се от този на другите,
от този в който не се познаваме,
още откакто се познаваме…
За да се обичаме във всеки свят,
и във всеки живот да се срещаме.
За да се обичаме лудо и безмерно,
да се обичаме така неизбежно…
За да се вдишваме дълбоко,
отново и отново, неуморимо.
Затова всеки миг ни е така ценен,
и това което имаме е безценно.
Това помежду ни си е наше,
и е толкова силно и искрено.
Това е идеала в очите ни,
и обичам те толкова много…
И времето дори бих спряла
и като филм бих го превъртяла,
за да те виждам и обичам
отново, отново и отново…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лили Вълчева Все права защищены
