Композитори сме на живота,

поети сме на чувствата си,

и ние изписваме съдбата си,

точно както и тя изписва нас.

И във всеки миг я изрисуваме,

безкрайността съединила ни.

И само ние очертаваме пътя си,

единия в обятията на другия.

И светът ни отдели се мигом

отдели се от този на другите,

от този в който не се познаваме,

още откакто се познаваме…

За да се обичаме във всеки свят,

и във всеки живот да се срещаме.

За да се обичаме лудо и безмерно,

да се обичаме така неизбежно…

За да се вдишваме дълбоко,

отново и отново, неуморимо.

Затова всеки миг ни е така ценен,

и това което имаме е безценно.

Това помежду ни си е наше,

и е толкова силно и искрено.

Това е идеала в очите ни,

и обичам те толкова много…

И времето дори бих спряла

и като филм бих го превъртяла,

за да те виждам и обичам

отново, отново и отново…