Светът след теб не свършва
( Монолог на една силна жена)
Да питам ли защо при мен се връщаш?
За тебе вече съм оглозган кокал,
опустошена от вандали къща,
измъчен странник, крачещ без посока.
Не влизай във душата ми с ботуши!
Мен мъката подобно звяр ме хапа,
ръмженето му сякаш още слушам!
Животът би ме с тежката си лапа...
Какво пропуснал си от мен да вземеш?
Аз цялата докрай ти се раздадох!
Забравих!... Имам!... Имам още!... Време!
Вземи го!... За да видиш как се страда!...
Не си дошъл за прошка да ме молиш
след болки, тежки рани и обиди...
Че още мърдам, жива съм - защо ли? -
дошъл си със очите си да видиш!...
Със болката в годините се борих
и раните покриха се с коричка...
На мъката вратата й затворих!
От миналото си зачеркнах всичко!...
Наясно съм – светът след теб не свършва!
И слънцето изгрява пак от изток!
Тъгата от лицето си избърсах...
Живота си стартирам днес на чисто!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Роберт Все права защищены
