Светът ти е по мяра, когато те прегръщам
Не се побираш нийде под небето
и пясъка в сравнение със тебе,
е колкото във шепа на дете,
повярвало в морето до колѐне...
И нямат вече никакво значение,
онези философии лирични,
чиито всички мъчни изречения,
били са пример как не се обича...
Дори не ми се помнят времената,
в които съм отглеждал безлюбовие,
родило се от влюбена лъжа,
досущ на господаря ѝ, подобие.
Сега е вече друго. Изживявам те.
Живота пак със обич ме завръща.
За теб света, макар че отеснял е,
по мяра е, когато те прегръщам...
©тихопат.
Данаил Антонов
31.01.2024
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Антонов Все права защищены
