28 авг. 2007 г., 23:52

Свиден си ми да те пусна

1K 0 4
Свиден си ми да те пусна
още...
Сякаш къс от мене ампутират
и да имах власт да те откупя,
аз дори не бих посмяла,
не бих,
защото те убивам...

Не отричай, че осакатявам
всеки твой копнеж
за порив
и за бяг,
неусетно може би те приковавам
като съдник към безбожния си свят.

Ти не си за него -
моят свят е друг...
Той е подъл и безмилостен към всеки,
промених те,
без да го желая
в миг.
Днес е време за поправяне на грешки.

Необратимо е това, че ни се случи
да се влюбим с теб така погубващо...
нищо, ще ми мине,
пускам те!
Пускам те, преди
да си отидеш!

П.С.    На онзи, когото напуснах в името на неговото добро,
            без да мога да му кажа причините за това.

            Дано някой ден ми простиш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...