Свиден си ми да те пусна
още...
Сякаш къс от мене ампутират
и да имах власт да те откупя,
аз дори не бих посмяла,
не бих,
защото те убивам...
Не отричай, че осакатявам
всеки твой копнеж
за порив
и за бяг,
неусетно може би те приковавам
като съдник към безбожния си свят.
Ти не си за него -
моят свят е друг...
Той е подъл и безмилостен към всеки,
промених те,
без да го желая
в миг.
Днес е време за поправяне на грешки.
Необратимо е това, че ни се случи
да се влюбим с теб така погубващо...
нищо, ще ми мине,
пускам те!
Пускам те, преди
да си отидеш!
П.С. На онзи, когото напуснах в името на неговото добро,
без да мога да му кажа причините за това.
Дано някой ден ми простиш!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кристина Все права защищены