Свиден си ми да те пусна
още...
Сякаш къс от мене ампутират
и да имах власт да те откупя,
аз дори не бих посмяла,
не бих,
защото те убивам...
Не отричай, че осакатявам
всеки твой копнеж
за порив
и за бяг,
неусетно може би те приковавам
като съдник към безбожния си свят.
Ти не си за него -
моят свят е друг...
Той е подъл и безмилостен към всеки,
промених те,
без да го желая
в миг.
Днес е време за поправяне на грешки.
Необратимо е това, че ни се случи
да се влюбим с теб така погубващо...
нищо, ще ми мине,
пускам те!
Пускам те, преди
да си отидеш!
П.С. На онзи, когото напуснах в името на неговото добро,
без да мога да му кажа причините за това.
Дано някой ден ми простиш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Всички права запазени