Aug 28, 2007, 11:52 PM

Свиден си ми да те пусна

  Poetry
1K 0 4
Свиден си ми да те пусна
още...
Сякаш къс от мене ампутират
и да имах власт да те откупя,
аз дори не бих посмяла,
не бих,
защото те убивам...

Не отричай, че осакатявам
всеки твой копнеж
за порив
и за бяг,
неусетно може би те приковавам
като съдник към безбожния си свят.

Ти не си за него -
моят свят е друг...
Той е подъл и безмилостен към всеки,
промених те,
без да го желая
в миг.
Днес е време за поправяне на грешки.

Необратимо е това, че ни се случи
да се влюбим с теб така погубващо...
нищо, ще ми мине,
пускам те!
Пускам те, преди
да си отидеш!

П.С.    На онзи, когото напуснах в името на неговото добро,
            без да мога да му кажа причините за това.

            Дано някой ден ми простиш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...