8 февр. 2012 г., 22:41
Свиждане с морето
Сухоземен съм, знам. Но морето във мене
е копнеж тюркоазен,
и реките ми – тънки и гъвкави вени,
към брега му полазват.
Някой ден с тихи стъпки ще стигна до кея.
Там, сред гларусов крясък,
ако не моят път – моят взор ще се слее
със зеления блясък.
Вечер - лампа миньорска -луната ще свети,
и вълни ще прииждат
все към мен - сухоземния пленник. Морето
ще ми дойде на свиждане.
© Владимир Виденов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Такъв оригинален стих за морето не бях чела.
Поздрави, Влади! -
Моите почитания!
-
Дани, Иво, СВетле - благодаря ви!
-
Оригинален си!Хареса ми!
-
Поете!
-
Страхотно е - морето да ти дойде на свиждане! А ако може да донесе и малко слънце... Поздрави за красивия стих!
-
Ели, Гал, Краси, Ели - с благодарност!!!
-
Чудесен стих! Поздрав от една водна обитателка
-
И отишла Планината при Мохамед... При теб, Владо, и пернишката жилка си личи и оригиналността - евалла ! Зем.
-
!...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
моите аплодисменти са за теб..