19 окт. 2007 г., 20:29

Свирепо прегракнала обич 

  Поэзия
854 0 21
Замръквах ненужна край вятърни релси
(В свирепите нощи по-бързо заспивах).
Студени целувки полагат траверси.
Безцветни, очите зад мрака прикривах.

Ти вечно ме чакаше. Аз пък се бавех.
Картинно сънувах и после... забравях.
Не знаех, че бързаш (невинно го правех!).
Безименни пликове в пощи оставях.

Все пишех на някого, вечно разказвах.
Изливах се цялата в думи и цветност.
Измислено щастие с поглед размазвах.
(Писмата не пращах- от женска суетност).

Но пак неразбрана оставах, неясна.
Разхвърляни мисли подреждах по листи.
И отговор чаках в заблуда ужасна!
А всичко написаха сЪлзите чисти...

Ще чакам до тъмно. И без да се бавя.
Лъжлив силует ще ме мами без блясък.
Нощта върху релсите поща оставя.
Свирепо прегракнала обич. До крясък...

19.10.2007 г.
Дарина Дечева

© Дарина Дечева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??