Свирепо прегракнала обич
Замръквах ненужна край вятърни релси
(В свирепите нощи по-бързо заспивах).
Студени целувки полагат траверси.
Безцветни, очите зад мрака прикривах.
Ти вечно ме чакаше. Аз пък се бавех.
Картинно сънувах и после... забравях.
Не знаех, че бързаш (невинно го правех!).
Безименни пликове в пощи оставях.
Все пишех на някого, вечно разказвах.
Изливах се цялата в думи и цветност.
Измислено щастие с поглед размазвах.
(Писмата не пращах- от женска суетност).
Но пак неразбрана оставах, неясна.
Разхвърляни мисли подреждах по листи.
И отговор чаках в заблуда ужасна!
А всичко написаха сЪлзите чисти...
Ще чакам до тъмно. И без да се бавя.
Лъжлив силует ще ме мами без блясък.
Нощта върху релсите поща оставя.
Свирепо прегракнала обич. До крясък...
19.10.2007 г.
Дарина Дечева
(В свирепите нощи по-бързо заспивах).
Студени целувки полагат траверси.
Безцветни, очите зад мрака прикривах.
Ти вечно ме чакаше. Аз пък се бавех.
Картинно сънувах и после... забравях.
Не знаех, че бързаш (невинно го правех!).
Безименни пликове в пощи оставях.
Все пишех на някого, вечно разказвах.
Изливах се цялата в думи и цветност.
Измислено щастие с поглед размазвах.
(Писмата не пращах- от женска суетност).
Но пак неразбрана оставах, неясна.
Разхвърляни мисли подреждах по листи.
И отговор чаках в заблуда ужасна!
А всичко написаха сЪлзите чисти...
Ще чакам до тъмно. И без да се бавя.
Лъжлив силует ще ме мами без блясък.
Нощта върху релсите поща оставя.
Свирепо прегракнала обич. До крясък...
19.10.2007 г.
Дарина Дечева
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дарина Дечева Все права защищены
