Свирепо прегракнала обич
Замръквах ненужна край вятърни релси
(В свирепите нощи по-бързо заспивах).
Студени целувки полагат траверси.
Безцветни, очите зад мрака прикривах.
Ти вечно ме чакаше. Аз пък се бавех.
Картинно сънувах и после... забравях.
Не знаех, че бързаш (невинно го правех!).
Безименни пликове в пощи оставях.
Все пишех на някого, вечно разказвах.
Изливах се цялата в думи и цветност.
Измислено щастие с поглед размазвах.
(Писмата не пращах- от женска суетност).
Но пак неразбрана оставах, неясна.
Разхвърляни мисли подреждах по листи.
И отговор чаках в заблуда ужасна!
А всичко написаха сЪлзите чисти...
Ще чакам до тъмно. И без да се бавя.
Лъжлив силует ще ме мами без блясък.
Нощта върху релсите поща оставя.
Свирепо прегракнала обич. До крясък...
19.10.2007 г.
Дарина Дечева
(В свирепите нощи по-бързо заспивах).
Студени целувки полагат траверси.
Безцветни, очите зад мрака прикривах.
Ти вечно ме чакаше. Аз пък се бавех.
Картинно сънувах и после... забравях.
Не знаех, че бързаш (невинно го правех!).
Безименни пликове в пощи оставях.
Все пишех на някого, вечно разказвах.
Изливах се цялата в думи и цветност.
Измислено щастие с поглед размазвах.
(Писмата не пращах- от женска суетност).
Но пак неразбрана оставах, неясна.
Разхвърляни мисли подреждах по листи.
И отговор чаках в заблуда ужасна!
А всичко написаха сЪлзите чисти...
Ще чакам до тъмно. И без да се бавя.
Лъжлив силует ще ме мами без блясък.
Нощта върху релсите поща оставя.
Свирепо прегракнала обич. До крясък...
19.10.2007 г.
Дарина Дечева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дечева Всички права запазени
