Oct 19, 2007, 8:29 PM

Свирепо прегракнала обич

  Poetry
997 0 21
Замръквах ненужна край вятърни релси
(В свирепите нощи по-бързо заспивах).
Студени целувки полагат траверси.
Безцветни, очите зад мрака прикривах.

Ти вечно ме чакаше. Аз пък се бавех.
Картинно сънувах и после... забравях.
Не знаех, че бързаш (невинно го правех!).
Безименни пликове в пощи оставях.

Все пишех на някого, вечно разказвах.
Изливах се цялата в думи и цветност.
Измислено щастие с поглед размазвах.
(Писмата не пращах- от женска суетност).

Но пак неразбрана оставах, неясна.
Разхвърляни мисли подреждах по листи.
И отговор чаках в заблуда ужасна!
А всичко написаха сЪлзите чисти...

Ще чакам до тъмно. И без да се бавя.
Лъжлив силует ще ме мами без блясък.
Нощта върху релсите поща оставя.
Свирепо прегракнала обич. До крясък...

19.10.2007 г.
Дарина Дечева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дарина Дечева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво, Дар!
  • Видя ли, като се занимавам с майстори и съм те пропуснала

    Ех, радост моя!!! Прегръщам те!
  • Ще ти дам адреса си, пращай ми ги на мен,! Хубаво пишеш!!!
  • Разтърсващи са стиховете ти, Дарче!!!
    За това и те обичам!!!
    /А, и заради още много други неща де.../
  • "Студени целувки полагат траверси.
    Безцветни, очите зад мрака прикривах.

    Ти вечно ме чакаше. Аз пък се бавех.
    Картинно сънувах и после... забравях."
    ........
    Поклон!


Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...