Свири ми, циганино!
Свири ми, циганино!
Цигане, брате, хвани кеменето!
Днеска отново боли ме душата...
Стяга ме, брате, нещо сърцето...
Диша в тила ми, ех, тишината...
Цигане, брате, помниш ли птицата?!
Жарта ти гасяха крачетата боси...
Хващай лъка, бе! Скъсай я жицата!
Какво ми се чудиш?! Не искам въпроси...
Цигане, брате, как я прегръщах...
Бисер-главица до сърцето ми спеше...
Милвах я само... Наслаждавах се, всъщност...
Тя, и цигулката тогава мълчеше...
Цигане, брате, свири ми за Полета!
Кажи ми, че има още миражи!
Хайде, човече! Влез си във ролята!
Свири ми за чайките! Свири ми за плажове!
Цигане, брате, умира Човека,
отива си в мене... Какво ми остана?!
Свири ми я тъжно... Полека, полека...
Ех, де да можех цигулка да стана!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Дяков Все права защищены
