Свобода
388
0
0
Поникваш в мен
без да съм те посяла,
като куршум във гърдите
те вдишвам,
като изповед,
която премълчавам,
ме притискаш,
в гънките на мозъка ми
пълзиш като мисъл
за по-добро начало,
като влак, на който
не му се вижда края.
Излизам извън релсите
и те затварям
в камерите на сърцето,
а ти плуваш бавно -
корабче в очите ми.
Не бих те излъгала никога.
Затворник съм в твоите клетки
и се надявам на дълга присъда.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивона Иванова Все права защищены
