Jan 26, 2016, 8:46 PM

Свобода

  Poetry » Love
385 0 0

Поникваш в мен

без да съм те посяла,

като куршум във гърдите

те вдишвам,

като изповед,

която премълчавам,

ме притискаш,

в гънките на мозъка ми

пълзиш като мисъл

за по-добро начало,

като влак, на който

не му се вижда края.

Излизам извън релсите

и те затварям

в камерите на сърцето,

а ти плуваш бавно -

корабче в очите ми.

Не бих те излъгала никога.

Затворник съм в твоите клетки

и се надявам на дълга присъда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивона Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...