Jan 26, 2016, 8:46 PM

Свобода

  Poetry » Love
386 0 0

Поникваш в мен

без да съм те посяла,

като куршум във гърдите

те вдишвам,

като изповед,

която премълчавам,

ме притискаш,

в гънките на мозъка ми

пълзиш като мисъл

за по-добро начало,

като влак, на който

не му се вижда края.

Излизам извън релсите

и те затварям

в камерите на сърцето,

а ти плуваш бавно -

корабче в очите ми.

Не бих те излъгала никога.

Затворник съм в твоите клетки

и се надявам на дълга присъда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивона Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...