Свобода
390
0
0
Поникваш в мен
без да съм те посяла,
като куршум във гърдите
те вдишвам,
като изповед,
която премълчавам,
ме притискаш,
в гънките на мозъка ми
пълзиш като мисъл
за по-добро начало,
като влак, на който
не му се вижда края.
Излизам извън релсите
и те затварям
в камерите на сърцето,
а ти плуваш бавно -
корабче в очите ми.
Не бих те излъгала никога.
Затворник съм в твоите клетки
и се надявам на дълга присъда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивона Иванова Всички права запазени
