12 мая 2017 г., 23:38

Свобода

658 2 17

Вдишвам с трепет аромат от чувства

любовта за мен е огнена вода,

дяволът задрямал мигом се пробужда

щастието ме докосва със ръка.

 

Светът е анимация, мастилени петна,

с един замах задръжките разчупвам,

зад тяхната стена багри, красота,

анатемите с волности затрупвам.

 

Когато се родим, във нас е свободата –

разголена, красива, лъч от светлина,

уплашени от нея, зидаме стената

с измислени закони живеем в тъмнина.

 

Май, 2017Гг.

Варна, Гавраил

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво е!
  • Ангеле,лошото е че късно го осмисляме.
  • Колко точно с измислени закони живеем в тъмнина!Поздрави Гавраиле!
  • Мариане,нека бъде!
    Пепи,трябва само смелост.
    Йонка,животът ни е показал че трябва да го направим.
    Благодаря ти Владо!
    Руми,както винаги си доброжелателна и ме окуражаваш.
    Еси,пращам ти лъч от светлината.
    Желая на всички слънчев майски ден!
  • Много ми хареса! Поздрави!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...