Вдишвам с трепет аромат от чувства
любовта за мен е огнена вода,
дяволът задрямал мигом се пробужда
щастието ме докосва със ръка.
Светът е анимация, мастилени петна,
с един замах задръжките разчупвам,
зад тяхната стена багри, красота,
анатемите с волности затрупвам.
Когато се родим, във нас е свободата –
разголена, красива, лъч от светлина,
уплашени от нея, зидаме стената
с измислени закони живеем в тъмнина.
Май, 2017Гг.
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
