Вдишвам с трепет аромат от чувства
любовта за мен е огнена вода,
дяволът задрямал мигом се пробужда
щастието ме докосва със ръка.
Светът е анимация, мастилени петна,
с един замах задръжките разчупвам,
зад тяхната стена багри, красота,
анатемите с волности затрупвам.
Когато се родим, във нас е свободата –
разголена, красива, лъч от светлина,
уплашени от нея, зидаме стената
с измислени закони живеем в тъмнина.
Май, 2017Гг.
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
