12.05.2017 г., 23:38

Свобода

660 2 17

Вдишвам с трепет аромат от чувства

любовта за мен е огнена вода,

дяволът задрямал мигом се пробужда

щастието ме докосва със ръка.

 

Светът е анимация, мастилени петна,

с един замах задръжките разчупвам,

зад тяхната стена багри, красота,

анатемите с волности затрупвам.

 

Когато се родим, във нас е свободата –

разголена, красива, лъч от светлина,

уплашени от нея, зидаме стената

с измислени закони живеем в тъмнина.

 

Май, 2017Гг.

Варна, Гавраил

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво е!
  • Ангеле,лошото е че късно го осмисляме.
  • Колко точно с измислени закони живеем в тъмнина!Поздрави Гавраиле!
  • Мариане,нека бъде!
    Пепи,трябва само смелост.
    Йонка,животът ни е показал че трябва да го направим.
    Благодаря ти Владо!
    Руми,както винаги си доброжелателна и ме окуражаваш.
    Еси,пращам ти лъч от светлината.
    Желая на всички слънчев майски ден!
  • Много ми хареса! Поздрави!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...