СВОБОДА
Увиснало в небесния простор
Лъчите му ни светят и горят
То вижда всеки ден какъв е зор
Да се живее въпреки и на инат.
Но нашата вина е, че си спим
И чакаме да стане чудо
И сме отвикнали да бдим
И само бачкаме за лудо.
Но виждам как се веч променя
Съзнанието наше всеки ден
И почва веч да ни е еня
И виждам Българина променен.
И Левски пак ще се събуди
В някоя Българска душа
Ще дойде Ботев да пробуди
Заспалата ни свобода.
Спокойно, слънцето ще свети
Над слънчевата ни страна
И въпреки изедниците и проклети
България ще бъде на върха.
© Hristo Hristov Все права защищены