23.09.2018 г., 12:50

Свобода

587 0 0

       СВОБОДА

 

Увиснало в небесния простор

Лъчите му ни светят и горят

То вижда всеки ден какъв е зор

Да се живее въпреки и на инат.

 

Но нашата вина е, че си спим

И чакаме да стане чудо

И сме отвикнали да бдим

И само бачкаме за лудо.

 

Но виждам как се веч променя

Съзнанието наше всеки ден

И почва веч да ни е еня

И виждам Българина променен.

 

И Левски пак ще се събуди

В някоя Българска душа

Ще дойде Ботев да пробуди

Заспалата ни свобода.

 

Спокойно, слънцето ще свети

Над слънчевата ни страна

И въпреки изедниците и проклети

България ще бъде на върха.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Hristov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...