19 дек. 2018 г., 11:56

Свобода

1.3K 2 22

Ах, ти земльо родна

Ти земя си ми свободна

Ала си пустиня

Земльо благородна

Ти, потънала във тиня

Си земя робиня

 

Свободна си

Затуй си роб

На друго неспособна си

Във твоя гардероб

Светла дреха се не вижда

Само черните окови

И ме мен обижда

И те тебе трови

 

Че за нищо даваш

Свойта сигурност даряваш

Свобода отровна

Ти за нея ставаш

Пуста пустиня вековна

Низина дъждовна

 

Свободна си

Кат' всеки друг

Искаш законът да гласи

"Няма закони тук“

Абсурд, но го не съзнаваш

Властва над тебе глупостта

Сигурност да даваш

За грешна свобода

 

Не си под турска власт

Не си и от Съюза част

Виждам аз, не и ти

Има голям контраст

В живота твой и пра деди

Без тези свободи

 

Свободна си

Ти за сега

Свободна птица родна си

Но ще среже снага

Твоя погрешен идеал

Тази свобода фалшива

Потънала във кал

Веч' те виждам сива

Сбогувам се аз, чау

Моя пуста нива

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ок ок Все права защищены

Малко политическо

Комментарии

Комментарии

  • Вярвам сте чели поезия. Там си има правила. А спазването на пунктуацията е уважение към езика ни. Но, прав сте всеки има право както да уважава, така и да не зачита нашия език.
  • Що за човек цени пунктуацията пред качеството. Аз лично не го виждам така
  • Това не е поезия, нито мироглед. Тотално объркано и посредствено е.
  • "Твоят погрешен идеал - тази свобода фалшива"
    С грешки или без грешки твоят мироглед е истинен!
  • Така и предположих. А това, което сте публикували е "просто едно нещо". Благодаря Ви. Аз бях дотук

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...