29 апр. 2017 г., 22:07

Свободата

1.4K 1 0

 

Животът твой?! 
Не ми принадлежи.
Нито пък сърцето ти.
Може би вече знаеш… 
Животът ми в него тупти.

Как да опазя душата си
светла и тиха? 
Как в храма на Бог 
да не звънкат копита? 

Любовта не е власт.
Властелините са слепи. 
И глухи. 
Водоскоци от думи
не окрилят
души в окови. 

Свободата! 
Тъждество е Тя. 
На чувство,
на мисъл, 
на слово 
и дело. 

Свободата

е Силата 
да бъда себе си 
тук и сега, 
без в тебе 
храма светъл да руша.

 

Самадхи

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гюлсер Мазлум Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

16 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...