25 янв. 2017 г., 13:52
Чък-чък клавиатурната машина,
погледът впит и прегънат гърба,
минутата е час, денят – година,
наоколо същите натоварени хора, останали без лица.
Скърцат столове
и само един е прав,
онзи, който стяга окови
и той роб на тоз занаят.
Тежест е това... За кого ли работя?
Обичам да се трудя, но е сизифов труд,
щом без любов от нужда го правя
и лесно съм заменим за някой друг! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация