Jan 25, 2017, 1:52 PM

Свободен

  Poetry » Other
1K 0 0

Чък-чък  клавиатурната машина,

погледът впит и прегънат гърба,

минутата е час, денят – година,

наоколо същите натоварени хора, останали без лица.

 

Скърцат столове

и само един е прав,

онзи, който стяга окови

и той роб на тоз занаят.

 

Тежест е това... За кого ли работя?

Обичам да се трудя, но е сизифов труд,

щом без любов от нужда го правя

и лесно съм заменим за някой друг!

 

Какво се случва навън...

Грее ли слънце в паркове, градини?

Душата ми копнее за онзи звън,

дето се чува по есенните килими.

 

Поглеждам през прозореца,

в гърдите ми искра,

свободно се вее пряпореца,

прелитат птички, ята.

 

Запалих се цял,

пламнах като факла,

не съм за работата умрял,

някой ме погледна и ахна.

 

Отведнъж  изправих се с трясък,

 право хукнах през вратата,

чу се подире ми крясък,

нямах контрол над краката...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миро Милев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...