21 нояб. 2006 г., 22:43

Свободна

734 0 0
С – иротен бягаш из пусти улици от тъга, целият омърсен с кал от лъжи и листа от лицемерие. Сълзи
В – ъзгорчиви, обвити в пламенна прегръдка на злото, обливат лицето ти зажадняло за милост. А нощната самота продължава да стеснява в ръцете си деня в сивота.
О – слушваш се за шум, стъпка, вик, лъч, но чуваш единствено ураганния зов за отмъщение, изповядващ до
Б – олка грешките и слабостите ти. Усещаш, нали?
О – стрието на сабята, пронизващо съдбата ти в сърцевината й,
Д – вулично остра, обкована с мечтите ти, за да не забравиш никога,
Н – аниза спомени в горещата лава на болката ти удавени, гравирана от бодливи рози с имената на любовта ти
А – бсурдни илюзии по отминали чувства...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Слава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...