Nov 21, 2006, 10:43 PM

Свободна

  Poetry
730 0 0
С – иротен бягаш из пусти улици от тъга, целият омърсен с кал от лъжи и листа от лицемерие. Сълзи
В – ъзгорчиви, обвити в пламенна прегръдка на злото, обливат лицето ти зажадняло за милост. А нощната самота продължава да стеснява в ръцете си деня в сивота.
О – слушваш се за шум, стъпка, вик, лъч, но чуваш единствено ураганния зов за отмъщение, изповядващ до
Б – олка грешките и слабостите ти. Усещаш, нали?
О – стрието на сабята, пронизващо съдбата ти в сърцевината й,
Д – вулично остра, обкована с мечтите ти, за да не забравиш никога,
Н – аниза спомени в горещата лава на болката ти удавени, гравирана от бодливи рози с имената на любовта ти
А – бсурдни илюзии по отминали чувства...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Слава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...