С – иротен бягаш из пусти улици от тъга, целият омърсен с кал от лъжи и листа от лицемерие. Сълзи
В – ъзгорчиви, обвити в пламенна прегръдка на злото, обливат лицето ти зажадняло за милост. А нощната самота продължава да стеснява в ръцете си деня в сивота.
О – слушваш се за шум, стъпка, вик, лъч, но чуваш единствено ураганния зов за отмъщение, изповядващ до
Б – олка грешките и слабостите ти. Усещаш, нали?
О – стрието на сабята, пронизващо съдбата ти в сърцевината й,
Д – вулично остра, обкована с мечтите ти, за да не забравиш никога,
Н – аниза спомени в горещата лава на болката ти удавени, гравирана от бодливи рози с имената на любовта ти
А – бсурдни илюзии по отминали чувства...