СВОБОДНА ПТИЦАТА ЛЕТИ И ПЕЕ

Заключен в гадната паст на акулата
зад зъбите остри, обезумяващо силни,
добре ли се чувстваш след заблудата,
че можеш да отнемеш моите години?

Ти мен заключи в клетка луксозна.
Отне ми свободата, искаше гордоста,
с думи любовни, заучени, помпозни,
но с празна за мен, очуждена душа.

Собственост бях ти като скъпа мебел,
омръзнала, но не искаш да я подмениш.
Рушеше душата ми с горещия свредел.
Имаше сърцето ми, но то ти бе излишно.

Сега, когато всичката обич загуби,
потърси в душата си спомена за мен,
отърси се от греховните си заблуди,
видя, че си само къс месо вледенено.

Над твоята болка духове диви танцуват.
Накълцват сърцето ти с остър сатър.
Извиваш се от болка, но те се любуват,
как те сипе плесен от старинен бакър.

Не аз те проклех. Ти сам себе се прокле.
Потъна в за мен приготвеното блато.
Играй сега в гнусното си, огън кабаре.
Нали в него къпе се и твоето злато.

От металния студ покрай теб трепери!
Жадувай за моята обич топла жарава,
която имаше в добри и лоши дни!
Лей сълзите си във вече гнилата плява!

Ще излезеш от този душен затвор,
ще потърсиш слънцето да те огрее,
но знай – с добрини измива се позор
и само свободна птицата лети и пее!

22 10 2015