Заключен в гадната паст на акулата
зад зъбите остри, обезумяващо силни,
добре ли се чувстваш след заблудата,
че можеш да отнемеш моите години?
Ти мен заключи в клетка луксозна.
Отне ми свободата, искаше гордоста,
с думи любовни, заучени, помпозни,
но с празна за мен, очуждена душа.
Собственост бях ти като скъпа мебел,
омръзнала, но не искаш да я подмениш.
Рушеше душата ми с горещия свредел.
Имаше сърцето ми, но то ти бе излишно. ...