Свободни
Стъкълца и песъчинки,
сън, неразказан никому.
Най-трудно отшумяват
спомени,
без да ги е имало.
Плодове, които не узряват,
се свиват между световете
и молят сетивата да не спират,
лудостта на дните да не ги застигне.
Местата, всичките
не са това, което бяха.
Без нашите въздишки въздух няма.
Носталгията като демон
поглъща смисъл и реалност,
морета и вселени,
Нептун,
Венера,
вакуум...
Побелели въглени угасват,
отлитат ято песни безучастно...
Оставям този вкус да се разтвори
в устата като малко хапче, с плътност
на паднал метеор,
и дар от Бога.
Последните желания да са
свободни.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лилия Минева Все права защищены
