Ще бъдеш ли себе си - и дали егото си ще нахраниш?

Или ще усмириш нещата вътре във теб?

Ще се превърнеш ли в устрем, и във върховна промяна?

Или ще останеш суха и спечена степ?

Към Бог ли ще тръгнеш - сред безкрайни простори?

Или ще го потърсиш във своята душа?

Към плътското ли ще погледнеш - или пък нагоре?

И ще се попиташ ли - аз дали не греша?

Ще пожелаеш ли ти дори и невъзможното - от съдбата?

Или ще наведеш глава и ще се смириш?

Ще поискаш ли да се спасиш и да си издигнеш душата?

А на врага - ще му върнеш ли или ще простиш?

Ще изслушаш ли някого, който ръка ти е протегнал?

Или ще остане той неизслушан и неразбран?

Ще опиташ ли да го разбереш - дори и да те е засегнал -

без да пускаш тъма в душата, чиста кат храм!

Искаш да чуеш Всемира как ти нашепва отгоре...

Ала за целта страстите свои в теб укроти.

Но едно запомни - свободен е изборът на всички хора.

И избира не друг - а избираш именно ти.