3 янв. 2014 г., 19:49

Свободният избор

694 0 0

Ще бъдеш ли себе си - и дали егото си ще нахраниш?

Или ще усмириш нещата вътре във теб?

Ще се превърнеш ли в устрем, и във върховна промяна?

Или ще останеш суха и спечена степ?

 

Към Бог ли ще тръгнеш - сред безкрайни простори?

Или ще го потърсиш във своята душа?

Към плътското ли ще погледнеш - или пък нагоре?

И ще се попиташ ли - аз дали не греша?

 

Ще пожелаеш ли ти дори и невъзможното - от съдбата?

Или ще наведеш глава и ще се смириш?

Ще поискаш ли да се спасиш и да си издигнеш душата?

А на врага - ще му върнеш ли или ще простиш?

 

Ще изслушаш ли някого, който ръка ти е протегнал?

Или ще остане той неизслушан и неразбран?

Ще опиташ ли да го разбереш - дори и да те е засегнал -

без да пускаш тъма в душата, чиста кат храм!

 

Искаш да чуеш Всемира как ти нашепва отгоре...

Ала за целта страстите свои в теб укроти.

Но едно запомни - свободен е изборът на всички хора.

И избира не друг - а избираш именно ти.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Янев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...