Ще бъдеш ли себе си - и дали егото си ще нахраниш?
Или ще усмириш нещата вътре във теб?
Ще се превърнеш ли в устрем, и във върховна промяна?
Или ще останеш суха и спечена степ?
Към Бог ли ще тръгнеш - сред безкрайни простори?
Или ще го потърсиш във своята душа?
Към плътското ли ще погледнеш - или пък нагоре?
И ще се попиташ ли - аз дали не греша?
Ще пожелаеш ли ти дори и невъзможното - от съдбата?
Или ще наведеш глава и ще се смириш?
Ще поискаш ли да се спасиш и да си издигнеш душата?
А на врага - ще му върнеш ли или ще простиш?
Ще изслушаш ли някого, който ръка ти е протегнал?
Или ще остане той неизслушан и неразбран?
Ще опиташ ли да го разбереш - дори и да те е засегнал -
без да пускаш тъма в душата, чиста кат храм!
Искаш да чуеш Всемира как ти нашепва отгоре...
Ала за целта страстите свои в теб укроти.
Но едно запомни - свободен е изборът на всички хора.
И избира не друг - а избираш именно ти.
© Стефан Янев Всички права запазени