8 нояб. 2019 г., 22:11

Свръхнова

1.5K 11 28

Любовта ми

ще разкъса 

Вечността

в пространството

ще търся твойте дири

а ти като далечна,

призрачна Звезда

ще пращаш светлина

във дни щастливи.

Звездите ше избухват

ще запълват с атоми

безкрая

съзвездията ще се сливат

сякаш в Космоса е любовта

и пътят Млечен уморен

да търси

своето Съзвездие накрая

ще срещне 

далечната Свръхнова

приказна Звезда.

А аз като древен жрец,

гадаещ по звездите

ще търся смисъла 

на твойте знаци

и полетял 

с крилете на мечтите

ще те открия

в Съзвездие от страсти.

 

Ноември,2019г

варна,Гавраил

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Иржи,и аз съм като теб с коментарите.Все не мога да надбягам времето.Благодаря че винаги се отзоваваш.Иржи,действително не искам да се събуждам а да съм там някъде с мечтите си.А намирането си е чист късмет.Ако се случи обезателно ще го разкажа.Поздрав и хубави ноемврийски дни.
  • Дочка,приятно е твоето присъствие.Радвам на усещането за красота което е предизвикал моят стих.Хубав съботен ден!
  • Росилина,благодаря че ми напомни за Меркурий.Ще го имам едно наум
    Поздрав от мен!
  • Нещо закъснявам с коментарите...И всички вече са се изказали...А ти,приятелю,все се рееш някъде из космоса,все търсиш и стари и нови звезди....Мислиш ли,че щастието е там?...Сигурно е много красиво,но когато се събудиш.....Все пак ти желая да срещнеш каквото търсиш и да го изживееш!И ти и твоя лирически герой и после да ни го разкажеш...
  • "Съзвездие от страсти" избухва в твоята Вселена,Гавраиле! Красиво е!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...