Nov 8, 2019, 10:11 PM

Свръхнова

  Poetry » Love
1.5K 11 28

Любовта ми

ще разкъса 

Вечността

в пространството

ще търся твойте дири

а ти като далечна,

призрачна Звезда

ще пращаш светлина

във дни щастливи.

Звездите ше избухват

ще запълват с атоми

безкрая

съзвездията ще се сливат

сякаш в Космоса е любовта

и пътят Млечен уморен

да търси

своето Съзвездие накрая

ще срещне 

далечната Свръхнова

приказна Звезда.

А аз като древен жрец,

гадаещ по звездите

ще търся смисъла 

на твойте знаци

и полетял 

с крилете на мечтите

ще те открия

в Съзвездие от страсти.

 

Ноември,2019г

варна,Гавраил

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гавраил Йосифов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Иржи,и аз съм като теб с коментарите.Все не мога да надбягам времето.Благодаря че винаги се отзоваваш.Иржи,действително не искам да се събуждам а да съм там някъде с мечтите си.А намирането си е чист късмет.Ако се случи обезателно ще го разкажа.Поздрав и хубави ноемврийски дни.
  • Дочка,приятно е твоето присъствие.Радвам на усещането за красота което е предизвикал моят стих.Хубав съботен ден!
  • Росилина,благодаря че ми напомни за Меркурий.Ще го имам едно наум
    Поздрав от мен!
  • Нещо закъснявам с коментарите...И всички вече са се изказали...А ти,приятелю,все се рееш някъде из космоса,все търсиш и стари и нови звезди....Мислиш ли,че щастието е там?...Сигурно е много красиво,но когато се събудиш.....Все пак ти желая да срещнеш каквото търсиш и да го изживееш!И ти и твоя лирически герой и после да ни го разкажеш...
  • "Съзвездие от страсти" избухва в твоята Вселена,Гавраиле! Красиво е!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....