Знай, че Смъртта поваля,
знай, че един път се явява,
знай и трепери, но
сам я извоювай ти!
След като вечно съм прецакан
и вечно ще живея сам,
и за хората съм ням,
то, по-добре да вра в казан!
Писна ми да живея
в свят на глупаци,
писна ми да живея
сред вълци единаци!
Края вижда се
не е далече,
но защо плаче
малкото човече?
© Антонио Ботев Все права защищены