Знай, че Смъртта поваля,
знай, че един път се явява,
знай и трепери, но
сам я извоювай ти!
След като вечно съм прецакан
и вечно ще живея сам,
и за хората съм ням,
то, по-добре да вра в казан!
Писна ми да живея
в свят на глупаци,
писна ми да живея
сред вълци единаци!
Края вижда се
не е далече,
но защо плаче
малкото човече?
© Антонио Ботев All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
