28 апр. 2011 г., 21:41

Свят на големи 

  Поэзия
582 0 1

Приех вяра своя
и над всички застанах.
Отстрани видях
колко сте възмутени.

Гледайте с презрение
и като мишки крийте се.
Уверена в правотата си,
напред вървя.

Няма съмнение в моята душа.
Вярвам само в себе си.
Продължавам сама.
Нямам нужда от пастир.

Всички виждат ме
малка и неразумна.
Репликата я зная -
"Порасни!"

А ако не искам.
Не мога да живея
във вашия свят -
с толкова пастири.

Сляпо следвай си пътя!
Глухо слушай пастира!
Нямо протестирай
срещу душевната си немотия!

© Апокалиптикс А Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Младостта е непокорна И най-ценното нещо е да виждаш света през очите на дете до последния миг!
Предложения
: ??:??