Apr 28, 2011, 9:41 PM

Свят на големи

  Poetry
872 0 1

Приех вяра своя
и над всички застанах.
Отстрани видях
колко сте възмутени.

Гледайте с презрение
и като мишки крийте се.
Уверена в правотата си,
напред вървя.

Няма съмнение в моята душа.
Вярвам само в себе си.
Продължавам сама.
Нямам нужда от пастир.

Всички виждат ме
малка и неразумна.
Репликата я зная -
"Порасни!"

А ако не искам.
Не мога да живея
във вашия свят -
с толкова пастири.

Сляпо следвай си пътя!
Глухо слушай пастира!
Нямо протестирай
срещу душевната си немотия!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Апокалиптикс А All rights reserved.

Comments

Comments

  • Младостта е непокорна И най-ценното нещо е да виждаш света през очите на дете до последния миг!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...