28.04.2011 г., 21:41

Свят на големи

870 0 1

Приех вяра своя
и над всички застанах.
Отстрани видях
колко сте възмутени.

Гледайте с презрение
и като мишки крийте се.
Уверена в правотата си,
напред вървя.

Няма съмнение в моята душа.
Вярвам само в себе си.
Продължавам сама.
Нямам нужда от пастир.

Всички виждат ме
малка и неразумна.
Репликата я зная -
"Порасни!"

А ако не искам.
Не мога да живея
във вашия свят -
с толкова пастири.

Сляпо следвай си пътя!
Глухо слушай пастира!
Нямо протестирай
срещу душевната си немотия!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Апокалиптикс А Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Младостта е непокорна И най-ценното нещо е да виждаш света през очите на дете до последния миг!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...