28.04.2011 г., 21:41 ч.

Свят на големи 

  Поезия
593 0 1

Приех вяра своя
и над всички застанах.
Отстрани видях
колко сте възмутени.

Гледайте с презрение
и като мишки крийте се.
Уверена в правотата си,
напред вървя.

Няма съмнение в моята душа.
Вярвам само в себе си.
Продължавам сама.
Нямам нужда от пастир.

Всички виждат ме
малка и неразумна.
Репликата я зная -
"Порасни!"

А ако не искам.
Не мога да живея
във вашия свят -
с толкова пастири.

Сляпо следвай си пътя!
Глухо слушай пастира!
Нямо протестирай
срещу душевната си немотия!

© Апокалиптикс А Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Младостта е непокорна И най-ценното нещо е да виждаш света през очите на дете до последния миг!
Предложения
: ??:??