7 дек. 2019 г., 20:51

Свят от стихове

795 1 0

Стиховете са като деца,

толкова са искрени и честни.

Говорят всякакви неща

и понякога са много смешни.

 

Те викат, плачат и кипят,

карат те дори да потрепериш.

И често чувствата пищят

щом себе си във тях намериш.

 

Създадени понякога във мъка,

лицето ти мокрее от сълзи.

Но болката забравяш я веднага

щом неизказаното в стиха се роди.

 

Стихът е смях и радост...

Създава свят в рими подреден.

Животът ти дори да бъде хаос-

от думите се чувстваш зареден.

 

И като децата ти ги възпитаваш,

стараееш се от себе си да им дадеш.

С тях радости и болка преживяваш,

щастливи мигове по мъничко крадеш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...