7 дек. 2019 г., 20:51

Свят от стихове

798 1 0

Стиховете са като деца,

толкова са искрени и честни.

Говорят всякакви неща

и понякога са много смешни.

 

Те викат, плачат и кипят,

карат те дори да потрепериш.

И често чувствата пищят

щом себе си във тях намериш.

 

Създадени понякога във мъка,

лицето ти мокрее от сълзи.

Но болката забравяш я веднага

щом неизказаното в стиха се роди.

 

Стихът е смях и радост...

Създава свят в рими подреден.

Животът ти дори да бъде хаос-

от думите се чувстваш зареден.

 

И като децата ти ги възпитаваш,

стараееш се от себе си да им дадеш.

С тях радости и болка преживяваш,

щастливи мигове по мъничко крадеш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...