Dec 7, 2019, 8:51 PM

Свят от стихове

796 1 0

Стиховете са като деца,

толкова са искрени и честни.

Говорят всякакви неща

и понякога са много смешни.

 

Те викат, плачат и кипят,

карат те дори да потрепериш.

И често чувствата пищят

щом себе си във тях намериш.

 

Създадени понякога във мъка,

лицето ти мокрее от сълзи.

Но болката забравяш я веднага

щом неизказаното в стиха се роди.

 

Стихът е смях и радост...

Създава свят в рими подреден.

Животът ти дори да бъде хаос-

от думите се чувстваш зареден.

 

И като децата ти ги възпитаваш,

стараееш се от себе си да им дадеш.

С тях радости и болка преживяваш,

щастливи мигове по мъничко крадеш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...